sth like the sky

Колкото и дълго да живееш далече в мъглата, неминуемо идва ден, в който се качваш на високо и виждаш всичко - ясно като на длан.
В такива моменти задържаш погледа си по-дълго в огледалото и забелязваш, че косата ти е пораснала. Или пък започваш да се храниш по-бавно и откриваш, че хлябът има вкус.
Разбираш, че животът следва своя собствена логика, в която твоята дума рядко се чува. Разбираш, че е крайно време да приемеш факта, че си плод на невероятно стечение на обстоятелствата. А също и че бродиш по сфера, натъпкана с огън и висяща в безкрая.

Същевременно разбираш, че ти - случайността - променяш хода на световните събития с всяко свое вдишване. Дори тук - на 10 000 метра височина. И че всъщност си само една от милиардите съществували случайности, които идват и си отиват. От нищо в нищо.