Surrealist Skype Automatism

While talking on Skype I like draw. With whatever there's around. No thought. No strain.

Of Human Bondage

Човешките връзки ме учудват.
Приятелски, роднински, работни, случайни и всякакви.
Плетат мрежи, чертаят карти.

sth's wrong

sth like the sky

Колкото и дълго да живееш далече в мъглата, неминуемо идва ден, в който се качваш на високо и виждаш всичко - ясно като на длан.
В такива моменти задържаш погледа си по-дълго в огледалото и забелязваш, че косата ти е пораснала. Или пък започваш да се храниш по-бавно и откриваш, че хлябът има вкус.
Разбираш, че животът следва своя собствена логика, в която твоята дума рядко се чува. Разбираш, че е крайно време да приемеш факта, че си плод на невероятно стечение на обстоятелствата. А също и че бродиш по сфера, натъпкана с огън и висяща в безкрая. Същевременно разбираш, че ти - случайността - променяш хода на световните събития с всяко свое вдишване. Дори тук - на 10 000 метра височина. И че всъщност си само една от милиардите съществували случайности, които идват и си отиват. Просто ей така.

Да. Неминуемо идва ден, в който се качваш нависоко. Вдишваш дълбоко. И отваряш очи.

Living Room

Приятели, пътешественици, любовници, съседи, гении и продавачки влизат и излизат от хола на нашия живот. А ние стоим по средата и регулираме уверено пътното движение. По чорапи.








P.S. А иначе днес беше вълшебен ден.
Освен това разбрах как е изглеждал човекът, написал и изпял за първи път The Girl from Ipanema. Изглеждал е ето така: http://www.blogoteca.com/upload/bit/arti/71-866-a-vinicius%20copy.jpg

8 Women on Russian Paper

Това е колекция от осем жени.

Общото между тях е руският (или по-точно съветският) тефтер, в който живееха до тази вечер. Това е един много симпатичен тефтер с "руска тройка" на корицата (да не се бърка с едни други тройки), който гастролира из семейните архиви има-няма 17 години. Само той си знае из колко кашони, чекмеджета, шкафове и кутии се е подвизавал, докато не акустира благополучно на бюрото ми.

А пък само аз си знам колко му се зарадвах, когато попадна пред очите ми - неупотребяван скицник с приятен формат, бяла хартия и .. почти антикварна стойност.

Първото нещо, което нарисувах, беше жена. И така почти до края. Та взе, че се получи една своеобразна сбирка от witches/bitches/fairies, които нещо си седят и си живеят.

Не сте всичките тук, но ви събирам малко по малко, за да не се разбягате нанякъде.
Или пък точно, за да се разбягате.

P.S. Second Toughest in the Infants е любимият ми албум на Underworld. Установявам аз след 10 години.

A portrait of a concert (older than this blog)

Увод.
Нещо имам проблем с поддържането на един език в тоя блог. Май и по принцип...


Изложение (без връзка с увода).
Преди време се озовах на един концерт. Чувах музиката за първи път, освен това не бях в особено меломанско настроение. Ето защо усещането за пълна забрава и неконтролируемо танцуване, което ме обзе по време на концерта, доста ме озадачи.
Групата се казва "Фолтин" и е от Македония.

Като се прибрах, не ми оставаше нищо друго, освен да сваля, каквото намеря из нета. И да нарисувам първия портрет на концерт в живота си.

Заключение (в известна връзка с изложението).
Нямам идея къде чух, че музиката не можела да се хване, тя хващала. Всеки случай в деня след Фолтин това ми се стори една от най-смислените констатации, които съм чувала.