Две години бях в кухнята и правех разни неща. Сега се връщам обратно в стаята с огледалото. Ще се опитам да бъда възможно най-истинска, защото другото наистина няма смисъл.
Искрено ваша.
indivisual
Saturday, September 25, 2010
Tuesday, February 12, 2008
Of Human Bondage
Saturday, February 9, 2008
Tuesday, January 15, 2008
sth like the sky
Колкото и дълго да живееш далече в мъглата, неминуемо идва ден, в който се качваш на високо и виждаш всичко - ясно като на длан.
В такива моменти задържаш погледа си по-дълго в огледалото и забелязваш, че косата ти е пораснала. Или пък започваш да се храниш по-бавно и откриваш, че хлябът има вкус.
Разбираш, че животът следва своя собствена логика, в която твоята дума рядко се чува. Разбираш, че е крайно време да приемеш факта, че си плод на невероятно стечение на обстоятелствата. А също и че бродиш по сфера, натъпкана с огън и висяща в безкрая.
Същевременно разбираш, че ти - случайността - променяш хода на световните събития с всяко свое вдишване. Дори тук - на 10 000 метра височина. И че всъщност си само една от милиардите съществували случайности, които идват и си отиват. От нищо в нищо.
В такива моменти задържаш погледа си по-дълго в огледалото и забелязваш, че косата ти е пораснала. Или пък започваш да се храниш по-бавно и откриваш, че хлябът има вкус.
Разбираш, че животът следва своя собствена логика, в която твоята дума рядко се чува. Разбираш, че е крайно време да приемеш факта, че си плод на невероятно стечение на обстоятелствата. А също и че бродиш по сфера, натъпкана с огън и висяща в безкрая.
Същевременно разбираш, че ти - случайността - променяш хода на световните събития с всяко свое вдишване. Дори тук - на 10 000 метра височина. И че всъщност си само една от милиардите съществували случайности, които идват и си отиват. От нищо в нищо.
Monday, November 19, 2007
Living Room
Приятели, пътешественици, любовници, съседи, гении и продавачки влизат и излизат от хола на нашия живот. А ние стоим по средата и регулираме уверено пътното движение. По чорапи.

P.S. А иначе днес беше вълшебен ден.
Освен това разбрах как е изглеждал човекът, написал и изпял за първи път The Girl from Ipanema. Изглеждал е ето така: http://www.blogoteca.com/upload/bit/arti/71-866-a-vinicius%20copy.jpg

P.S. А иначе днес беше вълшебен ден.
Освен това разбрах как е изглеждал човекът, написал и изпял за първи път The Girl from Ipanema. Изглеждал е ето така: http://www.blogoteca.com/upload/bit/arti/71-866-a-vinicius%20copy.jpg
Sunday, November 18, 2007
8 Women on Russian Paper

Това е колекция от осем жени.
Общото между тях е руският (или по-точно съветският) тефтер, в който живееха до тази вечер. Това е един много симпатичен тефтер с руска тройка на корицата, който гастролира из семейните архиви има-няма 17 години. Само той си знае из колко кашони, чекмеджета, шкафове и кутии се е подвизавал, докато не акустира благополучно на бюрото ми.
А пък само аз си знам колко му се зарадвах, когато попадна пред очите ми - неупотребяван скицник с приятен формат, бяла хартия и почти антикварна стойност.
Първото нещо, което нарисувах, беше жена. И така почти до края. Та взе, че се получи една своеобразна сбирка от witches/bitches/fairies, които нещо си седят и си живеят.
Не сте всичките тук, но ви събирам малко по малко, за да не се разбягате нанякъде.
Или пък точно, за да се разбягате.
P.S. Second Toughest in the Infants е любимият ми албум на Underworld. Установявам аз след 10 години.
Subscribe to:
Posts (Atom)


