The Return

Две години бях в кухнята и правех разни неща. Сега се връщам обратно в стаята с огледалото. Ще се опитам да бъда възможно най-истинска, защото другото наистина няма смисъл.

Искрено ваша.

Surrealist Skype Automatism

While talking on Skype I like draw. With whatever there's around. No thought. No strain.

Of Human Bondage

Човешките връзки ме учудват.
Приятелски, роднински, работни, случайни и всякакви.
Плетат мрежи, чертаят карти.

sth's wrong

sth like the sky

Колкото и дълго да живееш далече в мъглата, неминуемо идва ден, в който се качваш на високо и виждаш всичко - ясно като на длан.
В такива моменти задържаш погледа си по-дълго в огледалото и забелязваш, че косата ти е пораснала. Или пък започваш да се храниш по-бавно и откриваш, че хлябът има вкус.
Разбираш, че животът следва своя собствена логика, в която твоята дума рядко се чува. Разбираш, че е крайно време да приемеш факта, че си плод на невероятно стечение на обстоятелствата. А също и че бродиш по сфера, натъпкана с огън и висяща в безкрая.

Същевременно разбираш, че ти - случайността - променяш хода на световните събития с всяко свое вдишване. Дори тук - на 10 000 метра височина. И че всъщност си само една от милиардите съществували случайности, които идват и си отиват. От нищо в нищо.

Living Room

Приятели, пътешественици, любовници, съседи, гении и продавачки влизат и излизат от хола на нашия живот. А ние стоим по средата и регулираме уверено пътното движение. По чорапи.








P.S. А иначе днес беше вълшебен ден.
Освен това разбрах как е изглеждал човекът, написал и изпял за първи път The Girl from Ipanema. Изглеждал е ето така: http://www.blogoteca.com/upload/bit/arti/71-866-a-vinicius%20copy.jpg

8 Women on Russian Paper

Това е колекция от осем жени.

Общото между тях е руският (или по-точно съветският) тефтер, в който живееха до тази вечер. Това е един много симпатичен тефтер с руска тройка на корицата, който гастролира из семейните архиви има-няма 17 години. Само той си знае из колко кашони, чекмеджета, шкафове и кутии се е подвизавал, докато не акустира благополучно на бюрото ми.

А пък само аз си знам колко му се зарадвах, когато попадна пред очите ми - неупотребяван скицник с приятен формат, бяла хартия и почти антикварна стойност.

Първото нещо, което нарисувах, беше жена. И така почти до края. Та взе, че се получи една своеобразна сбирка от witches/bitches/fairies, които нещо си седят и си живеят.

Не сте всичките тук, но ви събирам малко по малко, за да не се разбягате нанякъде.
Или пък точно, за да се разбягате.

P.S. Second Toughest in the Infants е любимият ми албум на Underworld. Установявам аз след 10 години.