indivisual

The Return

2010-09-25T10:51:00.000-07:00

Две години бях в кухнята и правех разни неща. Сега се връщам обратно в стаята с огледалото. Ще се опитам да бъда възможно най-истинска, защото другото наистина няма смисъл.

Искрено ваша.

Surrealist Skype Automatism

2008-02-12T13:18:00.001-08:00

While talking on Skype I like draw. With whatever there's around. No thought. No strain.

Of Human Bondage

2008-02-12T12:57:00.001-08:00

Човешките връзки ме учудват.
Приятелски, роднински, работни, случайни и всякакви.
Плетат мрежи, чертаят карти.

sth's wrong

2008-02-09T14:08:00.001-08:00

sth like the sky

2008-01-15T14:31:00.000-08:00

Колкото и дълго да живееш далече в мъглата, неминуемо идва ден, в който се качваш на високо и виждаш всичко - ясно като на длан.
В такива моменти задържаш погледа си по-дълго в огледалото и забелязваш, че косата ти е пораснала. Или пък започваш да се храниш по-бавно и откриваш, че хлябът има вкус.
Разбираш, че животът следва своя собствена логика, в която твоята дума рядко се чува. Разбираш, че е крайно време да приемеш факта, че си плод на невероятно стечение на обстоятелствата. А също и че бродиш по сфера, натъпкана с огън и висяща в безкрая.

Същевременно разбираш, че ти - случайността - променяш хода на световните събития с всяко свое вдишване. Дори тук - на 10 000 метра височина. И че всъщност си само една от милиардите съществували случайности, които идват и си отиват. От нищо в нищо.

Living Room

2007-11-19T13:20:00.000-08:00

Приятели, пътешественици, любовници, съседи, гении и продавачки влизат и излизат от хола на нашия живот. А ние стоим по средата и регулираме уверено пътното движение. По чорапи.

P.S. А иначе днес беше вълшебен ден.
Освен това разбрах как е изглеждал човекът, написал и изпял за първи път The Girl from Ipanema. Изглеждал е ето така: http://www.blogoteca.com/upload/bit/arti/71-866-a-vinicius%20copy.jpg

8 Women on Russian Paper

2007-11-18T14:41:00.001-08:00

Това е колекция от осем жени.

Общото между тях е руският (или по-точно съветският) тефтер, в който живееха до тази вечер. Това е един много симпатичен тефтер с руска тройка на корицата, който гастролира из семейните архиви има-няма 17 години. Само той си знае из колко кашони, чекмеджета, шкафове и кутии се е подвизавал, докато не акустира благополучно на бюрото ми.

А пък само аз си знам колко му се зарадвах, когато попадна пред очите ми - неупотребяван скицник с приятен формат, бяла хартия и почти антикварна стойност.

Първото нещо, което нарисувах, беше жена. И така почти до края. Та взе, че се получи една своеобразна сбирка от witches/bitches/fairies, които нещо си седят и си живеят.

Не сте всичките тук, но ви събирам малко по малко, за да не се разбягате нанякъде.
Или пък точно, за да се разбягате.

P.S. Second Toughest in the Infants е любимият ми албум на Underworld. Установявам аз след 10 години.

A portrait of a concert (older than this blog)

2007-11-13T13:56:00.001-08:00

Увод.
Нещо имам проблем с поддържането на един език в тоя блог. Май и по принцип...

Изложение (без връзка с увода).
Преди време се озовах на един концерт. Чувах музиката за първи път, освен това не бях в особено меломанско настроение. Ето защо усещането за пълна забрава и неконтролируемо танцуване, което ме обзе по време на концерта, доста ме озадачи.
Групата се казва "Фолтин" и е от Македония.

Като се прибрах, не ми оставаше нищо друго, освен да сваля, каквото намеря из нета. И да нарисувам първия портрет на концерт в живота си.

Заключение (в известна връзка с изложението).
Нямам идея къде чух, че музиката не можела да се хване, тя хващала. Всеки случай в деня след Фолтин това ми се стори една от най-смислените констатации, които съм чувала.

transformation contemplations

2007-11-13T13:24:00.000-08:00

white hole

2007-11-13T13:11:00.000-08:00

Reading friend's poetry for the first time can sometimes cause a sudden opinion reconstruction. And an unexpected silence.

let's slide in through the open door

2007-10-26T14:30:00.001-07:00

State of Wind

2007-10-26T13:20:00.001-07:00

Nasko's Nightmare

2007-10-17T12:46:00.000-07:00

Fashional Geographic

2007-10-15T22:51:00.000-07:00

I find it pretty amazing that the t-shirts we put on everyday sometimes have travelled distances we ourselves can only dream of. Indonesia, Mexico, Nepal are only few of the destinations humbly residing the label inside - usually under the fat well-know brand logo.

I'll never know the face of the men or women who have made my favourite sweater (or worked on the machine who have made it) on the other part of the world. And I'll never know the places it has passed through until it reached my shelf at home.

And this I find amazing, too.

Dedicated to the men/women, who make our clothes in distant parts of the world.

Waiting for the Muse

2007-10-14T13:39:00.001-07:00

Change of Mood

2007-10-13T12:22:00.000-07:00

The Beginning

2007-10-13T12:21:00.001-07:00